Шарена, весела, красива и вечно жива! Една неповторима комбинация от готика и неокласицизъм, потопена в солени морски лъчи с дъх на бохемия. Барселона е уникален град, който никога не спи- животът върви с пълна сила и нищо не може да го спре.
Приключението „Барселона” започна веднага щом се срещнахме на летището ( бяхме четирима души, идващи от различни държави, а Барселона – Ел Прат беше нашата отправна точка). Апартаментът беше наистина хубав и в центъра на града- просторен, чист и светъл. Представете си високи тавани, големи френски прозорци с дървени вратички, красива дървена кухня с масивна дървена маса и разбира се - дървен под. Апартаментът беше комбинация от модерното и старото, но не захабеното „старо”, а онова, което си заслужава да го има и да се пази, онова, което носи история и душа. Жилището наистина беше подържано с голямо желание и любов и това можеше да се види по старателно избраното обзавеждане на всяка стая и изпипването на всеки детайл. Локацията му беше чудесна- на няколко минути пеша от пешеходната улица Ла Рамбла (La Rambla), която кипеше от живот по цялата ѝ дължина- от Пласа де Каталуния (Plaça de Catalunya) до статуята на Колумб (Columbus Monument) .
Въпреки че не беше разгара на сезона, времето беше слънчево и топло с изключение на един дъждовен ден (имахме 10 дни и достатъчно време за всичко). Първото нещо, което направихме щом кацнахме на летището беше да си вземем кола под наем. Двама от нас бяхме посещавали вече Барселона и искахме да обиколим и съседни градове. Голямо удобство беше, че в непосредствена близост до апартамента имаше подземен паркинг (от верига паркинги,които бяха позиционирани из целия град). Възползвахме се от техните услуги, защото можехме да си изкараме карта за дните, които ни устройват и да паркираме във всеки техен паркинг.
Благодарение на това, че имахме представа за града от предишни пътувания, този път можехме да подберем добре кое задължително трябва да се посети и кое може да остане на по-заден план. Най-важното за мен беше, че този път имахме време да се насладим истински на града с всичките му гледки, вкусотии и преживявания.
Тези, които са били в Барселона знаят за улиците край крайбрежната, които предлагат голямо разнообразие от морски ресторанти. Понеже бяхме умрели от глад след дългия път нямахме много претенции кое от всичките заведения ще изберем и влезнахме в първото, което ни изглеждаше добре. За наша изненада се оказа, че изборът ни е бил повече от добър- храната беше наистина вкусна, а сервитьорката се оказа българка, която видимо се зарадва (за моя голяма изненада, защото повечето българи предпочитаме да си мълчим, ако чуем, че някой около нас също е българин, но това е друга тема). В края на вечерята получихме комплимент от заведението (сервитьорката) - по чаша шампанско с ягоди и различни, вкусни десерти.
Следващите дни минаха в дълги разходки по красивите морски улици. Решихме, че едно от нещата които трябва задължително да посетим (отново за някои) беше Аквариумът на Барселона (L’Aquàrium de Barcelona). Ако планирате пътуване до Барселона и , ако сте с деца- горещо ви препоръчвам да отделите време за аквариума. Билетите за възрастен бяха 21 евро, за деца от 5 до 10 години – 16 евро и за под 5 години- 8 евро. Аквариумът се намира до Plaça de l'Ictineo (красиво място за разходка с пристанище за яхти).
Разбира се, в списъка ни бяха сградите на световно известния архитект Антонио Гауди, Парк Гюел (Park Güell) и Саграда Фамилия (Sagrada Familia). Няма смисъл да описвам красотата и уникалността на тези произведения на изкуството- те трябва да се видят и усетят със собствени очи и душа. Мога само да кажа, че е меко казано е грехота да си в Барселона и да не си успял да се разходиш из чудните пътеки в парка Гюел или да не си успял да отделиш един час поне за Саграда Фамилия, която е най-невероятното произведение на изкуството, което някога съм виждала.
Благодарение на колата успяхме да се качим вечерта на хълма Монтжуик, за да направим няколко нощни снимки. Хълмът има прекрасна гледка към пристанището-той е играл важна роля в историята на града, а днес е много популярна туристическа дестинация с лесен достъп. До него може да се достигне с метрото- линии 2 и 3 до спирка „Paralel-lel“ и след това можете да продължите пеша или да си хванете фуникуляра (лифт, който се движи по релси).
Едно от най-любимите ми места ще остане Тибидабо. Тибидабо е планина в близост до Барселона с прекрасен изглед към града и Средиземно море, на която е изградена невероятната църква Temple Expiatori del Sagrat Cor (Светото сърце). Толкова е красиво, че просто оставаш без дъх... Успяхме да хванем залеза и да го уловим с камерите. Църквата е висока 175 метра, а на върха ѝ е сложена статуя на Исус Христос, който бди над града. Точно до църквата е построен малък увеселителен парк, който гледа отвисоко. Гледката наистина си заслужава, затова, ако имате възможност- посетете го!
Понеже аз съм голям привърженик на увеселителните паркове и като цяло на екстремните изживявания, нямаше как да не посетя Порт Авентура! За него отделихме цял ден, а локацията му е само на час от Барселона- може да се стигне с кола или с влак, който спира точно пред парка. Паркът е разделен на 6 различни области, които представляват 5 географски зони и зоната на Ферари. Всяка зона се отличава от другите с оригинална и тематична архитектура. Паркът е наистина голям с много ресторанти, магазинчета за сувенири, страхотни атракции и скоростни влакчета. За парка трябва да си отделите поне един ден, за да можете да разгледате добре и да се качите на всичко. Забравих да спомена, че към парка има и воден парк – „ Caribe Aquatic Park”.
В един от дните решихме да посетим и зоологическата градина, а остатъкът от деня да бъде за разходки из града.
Последният ден от престоя ни решихме да го посветим на Тарагона, който е сред най-древните испански градове. Градчето е красиво,но сравнително малко и може да се разгледа спокойно за половин ден. Видяхме античния амфитеатър, катедралата, разходихме се из старите улички и се насладихме на гледката към Средиземно море.
Барселона не е просто красив средиземноморски град- тя е приказно произведение на изкуството, което чака да бъде видяно и оценено.
