Едно от нещата, които успях да направя, докато живях в Париж беше да посетя Нормандия. Първото ми ходене го свързвам с много положителни емоции, нетърпение и големи очаквания, които бяха напълно оправдани!
Нормандия е френски регион, който се намира в северозападната част на страната (граничи с Ламанш на север). Регионът е изключително живописен! Отличава се с много история и завладяващи гледки- сега разбирам защо известният художник Клод Моне си е купил имение с огромна овощна градина точно там- в Нормандия (с. Живерни). Наричана още „Нормандски двор” - градината заема площ от повече от един хектар.
Разхождайки се из прекрасните и пъстри лехи, можеш да видиш колко желание и любов са били вложени от художника, за да създаде това райско кътче. Бих казала, че черешката на тортата е известното езеро с водните лилии, което е вдъхновявало майсторът на импресионизма години наред. Точно над езеро е изграден мост в японски стил, окичен в бели и лилави цветя, а красивите плачещи върби обграждат вълшебното езеро. Тук можете да видите голямо разнообразие на екзотични растения, форми и цветове. Няма как да не се отбележи, че само око на художник би могло да комбинира така цветовете. Част от растенията, които можете да видите в шарената градина са: рози, нарциси, лалета, латинки, ириси, ориенталски макове, божури, азалии и други. В частта с езерото освен лилиите, живеят бамбук, гинко билоба, кленове, плачещи върби и японски дървовидни божури.
Селцето Живерни се намира на около час и половина път с кола от Париж и е наистина място, което бих препоръчала да се види (смятам , че ценителите на този тип изкуство биха оценили красивите градини, които са вдъхновявали Моне години наред).
След приятната и вдъхновяваща разходка се отправяме към следващата спирка- Руан! Градът е разположен на река Сена и е център на регион Нормандия (на около 2 часа с кола от Париж). Руан се отличава с красивата си средновековна архитектура, многото музей и интересни църкви. В централната си част, градът се състои само от къщи в нормандски стил, които са съхранили успешно духа на средновековието.
Времето беше чудесно за разходка, въпреки облаците, които се задаваха. Успяхме да разгледаме някои от големите забележителности като катедралата „Света Богородица” , кулата с часовника и църквата „Жана д’Арк” .
Останалата част от деня прекарахме в Довил, където обядвахме пресни морски дарове.
Нормандия носи една много специфична нотка на уют и спокойствие…може би е резултат на комбинацията от зелените и безкрайни равнини… на старите, но запазени къщи (разказващи толкова истории), на прекрасните църкви и катедрали- сторени преди векове. Дори дъждовете (които толкова не обичам) придават уют и подхождат така добре на този регион.
Когато времето е сякаш спряло, а пред вас се издига величествено абатство, построено на скалист остров…сред огромни пясъчни брегове – значи се намирате пред Мон Сен Мишел. Освен с абатството, мястото е известно и със своите приливи и отливи, които са най-силните в Европа и едни от най-силните в Света. Случвало се е по време на отливи водата да се отдръпне с километри.
За мое голямо щастие имахме нощувка в една прекрасна къща, която беше близо до Мон Сен Мишел и съответно разполагахме с цял ден за разходки из острова. Успяхме да хванем прилива и по-късно отлива. По време на отлива имахме възможност да обиколим острова (реално по дъното на морето). Водата беше оставила след себе си само плаващи пясъци - на които се радвахме като малки деца. Успях да вляза до колене в ледената вода – сърцето и душата ме умоляваха да спра до там…водата беше около 3- 4 градуса. Разходихме се из острова и се насладихме на наистина прекрасни гледки. Хапнахме морски дарове и зачакахме прилива. Ресторантът имаше страхотна гледка към пясъците, които постепенно изчезваха под нахлуващите води. За пръв път виждах толкова силен прилив! Беше възхитително колко бързо водата успя да залее тази огромна площ, която до преди минути се използваше за разходки.
Когато тръгнахме да се прибираме и стигнахме до портите на острова се наложи да събуем обувките и да навием крачолите си, защото водата беше нахлула вътре. Забързахме се да хванем залеза, за да направим няколко снимки на красивите цветове.
Къщата, която бяхме наели беше в типичен нормандски стил с прекрасен и огромен двор. Жената, която я държеше беше изключително мила и гостоприемна.Беше ни направила вкусна закуска с домашно произведени продукти, а вечерта ни подари бутилка вкусен сайдер, който беше произведен в околността.
На връщане минахме през Довил, Онфльор и Хавър.
За съжаление пристигнахме в Онфльор малко преди да се стъмни и нямахме много възможност да разгледаме града хубаво, но пък успяхме да хапнем наистина вкусна храна!
Нормандия е прекрасно място за почивка и още по-прекрасно място за опознаване. Нямам търпение да се върна обратно и да си хапна от вкусното солено масло и свежите морски дарове, да вдишам влажния въздух и да се полюбувам на красивите гледки, които изпълват целия регион.
