Напоследък си мислех колко много неща могат да се променят само за един ден, а да не говорим за една година. Много от нас си дадоха сметка, че твърде голяма част от живота приемаме за даденост и не го ценим достатъчно. Едно от нещата, които така силно ми липсваха през миналата година, беше възможността да пътувам. За едни, може би това би се тълкувало като каприз или някаква си прищявка, но за мен е начин на живот и страст. В началото на миналата 2020 имах късмета и възможността да посетя моя втори дом и голяма любов – Париж и малко по-късно в края на февруари – непознатия за мен Мадрид.
Предполагам Париж има толкова „обожатели”, колкото и „противници”. Познавам хора и от двата типа и разбирам напълно едните и другите, но въпреки това част от мен остана в града на любовта и изкуството.
Имах шанса да живея за известно време в Париж и всеки ден, прекаран там е останал в съзнанието ми като „един прекрасен ден”. След като се върнах, се превърна в традиция да го посещавам поне веднъж годишно. Преди няколко месеца стана една година от последното ми посещение и затова реших в негова чест да ви разкажа за последното ми пътуване до там.
Преди всичко, трябва да сте наясно, че и един месец няма да ви стигне да видите всяко интересно кътче, да посетите всеки хубав ресторант или да разгледате безбройните изложби, но можете да се възползвате максимално от времето с което разполагате, ако знаете какво искате да видите и как да си наредите програмата.
Според мен е много важна локацията, която ще си изберете за отсядане, защото от нея зависи дали ще имате удобен транспорт и съответно е важно да не ви ограничава. Разбира се, винаги можете да си вземете и такси, но аз лично предпочитам разходките или метрото. Париж предлага много добре развита система за градски транспорт, която покрива всяка част от града и неговите предградия.
Ако пътувате с Уиз Еър трябва да предвидите повече време за пътуване до града и обратно, защото летището е в град Буве (има автобусчета на всеки 20-30 мин и има опция да си закупите направо двупосочен билет).
Ние си бяхме резервирали прекрасен апартамент в един от любимите ми квартали – Маре. Апартаментът се намираше в стара, красива сграда със стари, вити дървени стълби, които бяха толкова тесни, че не позволяваха свободното придвижване с куфар по тях (трябваше малко изобретателност и доста упоритост, за да успеем да пренесем куфара до последния етаж). Щом отворих врата, бързо забравихме за трудното изкачване – апартаментът беше прекрасен. Всички стаи бяха с големи френски прозорци. Холът беше най-просторната стая – имаше диван с холна масичка, а срещу нея на стената беше закачен телевизор. В другия кай на хола имаше ниша, в която беше поставено голямо легло, а стените ѝ бяха превърнати в красива библиотека. Кухнята и хола бяха свързани с арка, а точно преди нея беше разположена по-голяма маса за хранене с четири стола. Кухнята беше малка, но напълно обзаведена. Имаше още една по-малка стая с две легла и бюро, а банята и тоалетната ми бяха любими (освен прекрасната гледка през прозорците).
Представете си дървена масивна врата, а за да влезете през нея, трябва да преминете през високо дървено стъпало. Отваряте и изведнъж се озовавате в банята, но тази баня се отличава от стандартните. Собствениците на жилището бяха превърнали старо и неизползвано таванско помещение в най-интересната част на апартамента. Бяха оставени да се виждат големите дървени греди, от които висяха различни падащи растения (всъщност почти всичко там беше дърво). По цялата дължина на едната стена беше монтирано голямо огледало, а под него беше мивката с красиви дървени шкафове в стар стил. На пръв поглед, щом отвориш вратата виждаш само тоалетната, мивката и огледалото и след като си зададеш въпроса „Е, хубаво ама аз къде да се изкъпя?”и влезеш в помещението с лека паника – виждаш, че банята е хитро „скрита”. Типично за френските апартаменти и тук, липсата на пространство е накарало собствениците да бъдат оригинални и да си решат „проблема” с ваната по доста нетипичен начин. Душът беше монтиран над ваната, а за стигнеш до нея трябваше да се качиш на още едно високо, дървено стъпало, което се намираше точно до тоалетната чиния, а над главата ти се спускат други, красиви, увивни растения. Цялото помещение беше като от филм, заснет в джунглата (малко странно беше на моменти докато си мия косата като без да искам дръпна някое листенце и за секунда да си изкарам акъла с въпроса „Какво беше това?!”).
Както споменах вече, апартаментът ни се намираше в един от хубавите, централни квартали на Париж. Маре се слави със своите многообразни заведения и с интересния център „Пампиду”, в който се правят разнообразни изложби на модерното изкуство. В квартала ще видите и много знаменца с цветовете на дъгата, които се веят гордо на повечето балкони и прозорци. В Маре се намират много магазини на известни марки и безброй пекарни. Кварталът е прекрасна комбинация от старото, модерното и интернационалното (само в радиус на 100 метра от апартамента, можете да седнете в поне 10 различни по националност ресторанта).
По традиция денят ни започва с чаша хубаво кафе в някое от месните кафенета (в дните, в които сме ставали по-рано и кафенета не работят, Старбъкс ни спасяваше и засищаше жаждата за кофеин). Този ритуал не се основаваше само заради консумирането на ароматната напитка, но и това беше времето, в което правехме плана за дена.
Понеже времето беше необичайно слънчево и топло за сезона, бяхме решили, че ще се възползваме максимално от него и ще заложим повече на разходките пеша. Градът разполага с 14 линии метро, които свързват всяка точка на града и е изключително лесно и удобно да стигнеш от една забележителност до друга. Но както казах вече, времето беше прекрасно и позволяваше разходките.
Първият ден започнахме обиколката си с едно от любимите ми места в града – катедралата Нот’р Дам и Латинския квартал , които бяха изключително близо до нас. По пътя минахме през “Hotel de Ville”, което всъщност е кметството. Сградата е просто прекрасна. Винаги, когато мина от там ѝ се възхищавам и разглеждам обстоятелно красивата фасада. Кметството се намира в непосредствена близост до река Сена, а от другата страна на реката се вижда част от красивия Нот’р Дам. 
Прекосявайки моста, през главата ми започват да галопират безброй спомени от ежедневния ми живот по тези места в миналото. От къде си купувах най-хубавия сладолед в града, как всяка сутрин минавах този път, за да се видя с приятел, как бързах в студените дни да се добера до някой Старбъкс и да си взема чаша горещо кафе, което да сгрее ръцете ми докато стигна до крайната дестинация. Спомних си как се разхождах из Латинския квартал, мислейки си за Хемингуей и други автори и техните писания за града, как си купувах най-вкусните мъфини от едно кафене-пекарна, което се намира в непосредствена близост до Люксембургската градина, където обичах да ги хапвам.
След десетина минути ходене, пред нас се появи Нот’р Дам. За съжаление по време на последното ни посещение, катедралата беше още в реконструкция в следствие на пожара, който стана преди няколко години. Заобиколихме преградите и се насочихме към Латинския квартал и едно много любимо място, което съхранява истории и спомени на толкова много хора – прословутата книжарница „Shakespeare and company”. Тя отваря врати през 1951 година, благодарение на Джордж Уитман и е помещавала амбициозни писатели и художници в замяна на помощта им около книжарницата. Откакто магазинът е отворен над 30 000 души са спали в леглата, скришно разположени между рафтовете с книги, а мотото на книжарницата гласи „Be Not Inhospitable to Strangers Lest They Be Angels in Disguise”, което е изписано над входа на обособеното място за четене.
След като се отбихме до книжарницата, се насочихме по уличките на известния квартал, като бавно се приближавахме към Пантеона, който задължително трябва да се види. В близост до Пантеона и Сорбоната, се намира кафенето, което споменах по-рано „Columbus Café & Co”. Както традицията повелява – всяка от нас си взе от любимия ѝ мъфин и чаша топло кафе и се отправихме към Люксембургската градина, където седнахме на припек пред малкото езерце. Градината е много красива и много добре поддържана. В нея, освен красивите дървета и цветя, можете да видите и многобройни красиви скулптури.
След приятната почивка на слънце, се отправихме към Лувъра и градините на Тюйлери. Решихме, че няма смисъл да влизаме този път в огромния музей, понеже сме го посещавали много пъти преди това, а и времето беше наистина много приятно и слънчево и заложихме повече на откритите пространства. Както винаги, пред Лувъра се извиваха дълги опашки, а цялото пространство около пирамидата беше като залято от хора, които се опитваха да заснемат красивата архитектура.
Точно срещу входа на Лувъра се намира не толкова известната Триумфална арка на Карусел, която е построена по време на Наполеон I, за да увековечи на победите му. Арката е наистина много красива – осемте ѝ колони са изработени от розов мрамор, а на върха на всяка има войник, облечен в униформа от Великата армия на Наполеон. Точно зад арката се намират красивите градини на Тюйлери, които са прекрасно място за разходка и за заснемане на фотографии.
Прекосявайки градината и стигайки до другия ѝ край, можем да видим известния площад „Place de la Concorde”, който е известен с древноегипетския обелиск, извисяващ се на 23 метра от земята и тежащ цели 250 тона.
Площадът е известен и с това, че от него започва световноизвестният булевард „ Шан-з-Елизе” (Champs-Élysées), който е дълъг 1910 метра, широк е 70 метра и завършва на площад „Шарл дьо Гол“. Булевардът е известен с многото си магазини и луксозни бутици. Сред най-известните марки на Шан-з-Елизе са Benetton, Disney Store, Nike, Zara, Gap, Lacoste, Louis Vuitton, Guerlain, Sephora, Yves Rocher, Cartier. Много от тези магазини са най-големите в света. По-специално, Champs Elysees може да се похвали с най-големият магазин Adidas, който отвори врати през февруари 2007 г. Любителите на сладките изкушения ще ме разберат като обърна специално внимание на известната сладкарница ”Ladurée” , която също се намира на булеварда. Мястото е известно в цял свят със своите красиви и страшно вкусни, шарени макарони. Ако сте привърженици на малките, сладки изкушения- горещо препоръчвам да посетите емблематичното място.
След като се заредихме с няколко кутии шарени макарони и широки усмивки, стигнахме до Триумфалната арка. Тези, които имат желание могат да се качат и да видят част от града отвисоко.
От там се спуснахме към Сена, която щеше да ни заведе до Трокадеро, а от там се разкрива красива гледката към Айфеловата кула. Разходките по Сена винаги са ми любими особено през горещите летни дни. Трокадеро е предпочитано място на туристите за заснемане на кулата. Затова и не бяхме изненадани от много хора, насочили телефоните в една посока или пък от безбройните двойки, които си правиха романтични фотосесии пред извисяващата се кула. Този път решихме, че няма смисъл да се редим на дългите опашки, за да се качим. Така или иначе аз лично предпочитам да гледам самата кула, но желаещите трябва да знаят, че трябва да се заредят с голямо търпение за дългите опашки (или пък да се подготвят предварително и да си закупят билет онлайн).
Остатъкът от деня прекарахме в околността и разходки из града. Трябва да вмъкна, че точно срещу кулата се намира аквариумът в Париж, който би се харесал много на децата и любителите на подводния свят.
Вторият ден беше посветен на квартала Монмартър в превод – „Планината на мъчениците”, който всъщност е и най-високата точка на Париж. Хълмът е известен с красивата си архитектура и фактът, че много известни художници като Пикасо, Клод Моне, Салвадор Дали и други са работили там. Понеже мястото е високо и ветровито в миналото е имало и вятърни мелници, но в днешно време е останала само една – мелницата на Мулен Руж. На върха на хълма е построена известната базилика Сакре кьор, която има прекрасна гледка към града. В базиликата бие една от най-големите камбани в света, която тежи цели 19 тона.
Кварталът е известен и с площад Пигал и нощния живот. Винаги съм се изумявала как в рамките на стотина метра можеш да се насладиш на прекрасната Сакре кьор и малко под нея да се озовеш на цял булевард, обсипан със сексшопове, стриптийз клубове и различни еротични заведения и видеотеки. Кварталът се слави и с много джебчии, затова бъдете внимателни с личните си вещи.
След вкусен обяд с изглед към базиликата се отправихме към Голямата джамия на Париж, където всеки може да се наслади на ароматен чай и различни сладки вкусотии. Мястото е много посещавано и трудно се намират места в кафенето и ресторанта, но с малко повече търпение всеки може да се дореди до масичка. Джамията е много красива, но само малка част от нея може да се посещава от туристи.
Вечеряхме в много добър ливански ресторант, който се намираше на буквално две минути от апартамента. Вечерта (както и следващите няколко) прекарахме в разходки из града и в търсене на подходящи места за заснемане на нощни снимки.
За любителите на панорамни и красиви нощни гледки – трябва задължително да се качите на върха на силно критикувания небостъргач „Монпарнас”. Според голяма част от парижаните, сградата загрозява града и затова е много критикувана.
Няма как да посетим Париж без да отделим поне един ден на така любимия ни Дисниленд. Вече съм сигурна, че на колкото години и да стана любовта ми към този тип паркове ще си остане. Друг е въпросът, че това място ми е и много сантиментално по други причини. До парка можете да стигнете с RER, който ще ви закара точно до самия парк.
Важно е да знаете, че има голям и малък парк и можете да закупите билет за големия или и за двата. Големият парк е насочен към по-малките дечица, но разбира се, има атракции и за големи. По-малкият парк е по-скоро създаден за по-големи деца и възрастни, понеже повечето атракции са по-екстремни. Няма смисъл да описвам колко приказно и красиво е там, защото ще изпиша още няколко страници.
Понеже много обичаме да хапваме вкусна храна от различните краища на света, гледахме всяка вечер да бъде посветена на различна по националност кухня. Тук можете да видите няколко мой любими места за хранене в града.
Един от дните прекарахме в по-краен квартал на Париж, където хапнахме вкусно суши за обяд, а през останалата част бяхме в едно от любимите ми и сантиментални места от града – парка „Ла Вилет”. Това място е изпълнено с толкова много култура, прекрасна архитектура, различни средства за забавление и зелени площи. В парка се намира „The Cité des Sciences et de l'Industrie”, който е най-големият научен музей в цяла Европа. Ще познаете музея по отличаваща му се биоклиматична фасада.
Едно от любимите ми неща в този парк е, че през лятото се прожектират различни филми на открито на една от поляните и всеки е добре дошъл да си опъне одеяло на тревата и да се наслади на избрана кинопродукция.
Последните дни прекарахме в разходки из града и в срещи със стари приятели, с които си спомняхме и разказвахме за хубавите времена, прекарани там.
И както казва Одри Хепбърн - “Париж винаги е добра идея.”
