Желанието ми да посетя Лондон се появи буквално като гръм от ясно небе. Не знам защо, но Лондон никога не ми е бил в “топ желани дестинации” и съответно винаги съм го оставя на по-заден план. Може би причините бяха твърде многото хвалби по негов адрес, които ме караха да си мисля, че е красив, но прехвален град, затова винаги го оставях за „ по-натам”.
Основната причината да дойде и неговото време беше, че сестра ми се завръщаше от бригада в САЩ и се бяхме разбрали да си организираме кратко пътуване за няколко дни. Бях решила, че ще я изненадам с дестинацията и оставих сайта на авиокомпанията да определи коя ще е тя (според датите и цените). Като видях цените, реших, че най-накрая дойде и неговият ред… пък и бях чувала, че Лондон преди Коледа е наистина красив, а ние със сестра ми сме големи „фенове” на коледния дух.
Веднага купих три билета и реших, че като се върне в София ще ѝ съобщя за дестинацията и ще ѝ връча билетите. Понеже купих билетите през август месец, а полетът ни беше за ноември, реших, че няма защо да бързам със запазването на апартамент/ хотел. Разбрах за „London Pass” , който ми се стори доста добър вариант за предвижване и вход към голяма част от забележителностите и направо взех три.
Близките ми са наясно, че с мен никога не е скучно и често се появява някаква екстремна ситуация в последния момент…разбира се и този път не беше изключение. Ще призная, че грешката е изцяло моя… Както споменах билетите бяха купени още август и бях решила, че няма за къде да бързам да запазвам място за нощувките. Мина известно време и стана октомври, затова задвижих нещата и избрах от "airbnb" място, което беше близо до метрото и до центъра. Запазих за 5 нощувки и остана само да чакам заветната дата на ноември, на която потегляме.
Вечерта преди полета решавам да проверя защо не съм получила обичайното известие 24ч преди полет от авиационната компания и осъзнавам, че не съм получила такова съобщение, защото не летим на следващия ден, а другиден…Оказа се, че бях взела билети за едни дати, които всъщност са с един ден разлика с датите, които бях запазила за нощувките (така става като запазвам билети и нощувки в рамките на три месеца и не проверявам датите на полета за всеки случай, защото „аз знам кога пътуваме”) . Разбира се, обадих се на мястото за нощувките и ми казаха, че няма как да се удължи престоят ни, защото всичко е пълно. Та общо взето освен, че изгоряхме с една неизползвана нощувка, нямаше къде да спим последният ден. В крайна сметка семейни приятели ни приютиха и намериха място за трима души за последната нощ.
След цялата разправия с престоя, дойде и заветният ден! Излетяхме за Лондон и след три часа и малко вече бяхме на английска земя. Кацнахме и си взехме бусче до столицата. Бях се приготвила психически, че ще бъде дъждовно и мрачно (най- вероятно през целия престой), но пътувайки към града започнах да осъзнавам, че това е по-скоро е чара на острова. Не можех да спра да гледам красивите (все още наситено зелени) поляни, дърветата, покрити с гъст и зелен мъх, овчарите с овцете и красивите английски къщички с дворчета. Замислих се, че може би, защото не съм има никакви специални очаквания, сега съм истински очарована от всяко нещо.
Стигнахме в Лондон и лекият ръмеж се превърна в проливен дъжд. Добрахме се възможно най-бързо до метрото и от там се отправихме направо към къщата, в която щяхме да отседнем. В интерес на истината не бях обърнала внимание, че стаята, която сме запазили е час от красива английска къща с красив и подреден двор. Мястото беше чисто, а собствениците мили и отзивчиви. Оставихме си багажа, преоблякохме се и се забързахме за срещата, която си бяхме уговорили с една приятелка, която също беше избрала този период за екскурзия, но за съжаление се връщаше на следващия ден.
Срещата ни беше в центъра в един пъб до гарата Кингс Крос, която е известна още с „платформа 9 ¾” от известната филмова поредица „Хари Потър”. Вечеряхме невероятно вкусни бургери, придружени с хубава бира. След като се постоплихме и заредихме с нови сили, се отправихме към гарата, за да си направим по една снимка на платформата.
Времето се смили над нас и това беше единственият ден, в който валя. Следващите дни ги бяхме разпределили за различни забележителности и места, които искаме да посетим. Задължително започвахме деня си с топла чаша „кафе лате” за навън от Starbucks, който беше точно срещу къщата ни.
Бъкингамският дворец беше едно от първите места, които посетихме. Общо взето гледахме да ползваме по-малко метро, ако разстоянията не са огромни. Видяхме двореца и се отправихме на разходка към St. James park. В парка има малко езеро, което е дом на пеликани, лебеди, патици и други водни обитатели. В единия край на парка се помещават конюшните на конната гвардия. Мястото е прекрасно за разходка сред природата.
Както споменах вече, Лондон се беше подготвил за Коледа и всичките улици бяха прекрасно украсени. Огромни светещи форми се бяха провесели над булевардите, а магазините не отстъпваха по никакъв начин в коледната украса. Въобще коледният дух беше превзел целия град.
Нямаше как да пропуснем Британския музей, който е един от най-богатите музеи в света (трябва да го посетите задължително). Същият ден минахме през друго място, което беше интересно да се види - „ китайският квартал” , който беше украсен с емблематичните червени фенери.
За любителите на сладкото и най-вече на популярните бонбони M&M- сигурно знаете, че в Лондон е магазинът M&M’s World London. Разбира се, се възползвахме от възможността и си напазарувахме бонбони за месеци наред.
Посетихме още „Музеят на науката”, който притежава над 300 000 експоната. Там можете да видите една от най-ранните парни машини, локомотивът на Джордж Стивънсън „Ракета“, първият реактивен двигател, документацията на първата пишеща машина още много. Това, което прави музеят още по-интересен е фактът, че експозицията съдържа и стотици интерактивни модели, както и киносалон с 3D IMAX технология, където се прожектират документални филми.
Въпреки че сме вече „пораснали”, със сестра ми още се радваме на детското в нас и решихме да го съживим малко и да посетим известния магазин за играчки „Hamleys” . Магазинът е на седем етажа, като всеки етаж е разделен на различни сектори и тематики. Мога да си представя само как се чувстват децата в него (ние двете не искахме да си тръгваме хаха).
Успяхме да посетим и „Kensington Place”, който от 17-ти век е резиденция на британското кралско семейство и в момента е официална лондонска резиденция на херцога и херцогинята на Кеймбридж, а част от залите са отворени за посещения.
Искахме да видим възможно най-много от Лондон, а това означаваше да видим различните му лица. Разходихме се из модерната част на града, където небостъргачи се надпреварваха, кой ще се извиси по-нависоко в небето.
Едно от любимите ми места е „Небесната градина на Лондон”, която се намира на последния етаж от 37 етажен небостъргач. Гледката, която се открива от там е уникална.
Можете да видите река Темза, известния небостъргач Shrad, както и Тауър Бридж, Лондонското око и всички останали малки и големи забележителности.
Лондон може да се асоциира с много забележителности и личности, а един от тях е и Шекспир. Понеже и тримата сме любители на театъра, а единият е и актьор…просто нямаше как да не си вземем билети за „Shakespeare's Globe” . Той е реконструкция на театър „Глобус“ (игрална зала по времето на кралица Елизабет) , за която Уилям Шекспир пише пиесите си. Оригиналният театър е построен през 1599 г., унищожен от пожара през 1613 г., възстановен през 1614 г. и след това разрушен през 1644 г. Въпреки това, сегашният „ Глобус на Шекспир” се счита за съвсем реалистично копие на оригиналния.
Имахме голям късмет и обиколката ни се засече с репетиция на постановка. Няма по-добър начин да се потопиш истински в духа на миналото и театъра, да си представиш как там, долу актьорите са играли, докато публиката гледа от високо. Е, ние не само, че успяхме да си го представим, но и го видяхме на живо.
Успяхме да разгледаме всички „ задължителни” забележителности като „St Paul's Cathedral” , Биг Бен, Таур Бридж, Уестминстърският дворец, Уестминстърското абатство, Лондонското око, Кулата на Лондон и други.
Бяхме решили, че трябва да стигнем и до Гринуич, затова си взехме билет за ферибот, който щеше да ни отведе точно там. Докато се лакатушкахме леко по водите на Темза, успяхме да видим Лондон от друга гледна точка, която беше наистина красива. Веднага щом пристигнахме на брега ни чакаше известният „Cutty Sark”. Той е известен английски клипер, построен през 1869 г. и единственият класически клипер, оцелял до днес. В днешно време е превърнат в музей и е известна туристическа атракция.
След като го разгледахме обстойно, се отправихме към обсерваторията на Гринуич. Разходихме се в красивия парк и започнахме изкачването към обсерваторията. 
Трябва да отбележа, че това може би беше най-студеният ден от целия ни престой, а горе беше още по-студено. Измръзнали, стигнахме и с голяма радост започнахме обиколката, която беше на закрито.
Всичките обиколки и разходки ни бяха уморили много, а и студа си каза думата, затова се насочихме към едно китайско ресторантче да се постоплим и укрепим малко силите.
Следващите два дни бяха доста по-спокойни и бих казала с „плаваща” програма. Общо взето взимахме решенията къде и какво да правим на момента. Посетихме “Waterloo”, район в центъра на Лондон, който включва театрите „The Cut”, „Old Vic” и „Young Vic” . Мястото е известно с разнообразните по националност ресторанти и многото барове. 
Там се намира и аквариумът „Sea Life Aquarium”, който решихме да посетим. Мястото си заслужава да бъде посетено, особено, ако сте любители на подводния свят или, ако сте с деца.
За добро или за зло, пътуването ни съвпадна и с „черния петък” (за мен и сестра ми със сигурност беше за добро…не гарантирам за същия отговор на приятеля ни ). С две думи…ами наложи се да си купим още един куфар, който също беше закупен с голямо намаление благодарение на „черния петък”. И да, куфарът се напълни…какво да се прави…жени с пари по време на намаления- логично е да се върнем с още един куфар. В интерес на истината успях да купя подаръци за Коледа за няколко човека, което беше повече от страхотно.
Няма смисъл да ви описвам колко приповдигнато настроение имаха всички около нас. Колко красиви бяха както улиците, така и магазините, колко коледно беше всичко около нас (сигурна съм, че това е подпомогнало много на решението ни да пазаруваме толкова). Определено не го бях предвидила, но и определено не съжалявам!
Последната вечер решихме да я прекараме „по-бляскаво”, а последният етаж на небостъргача „The Shard” беше перфектното място за това. 360° панорама към красивия, сияещ нощен Лондон. В единия стъклен ъгъл се извисяваше красива, висока коледна елха, която беше окичена цялата в лампички. Музиката беше сравнително силна, посетителите добре облечени с чаша коктейл в ръка (все пак беше събота вечер). Прекарахме много хубаво! Наслаждавахме се на светещия Лондон, докато обсъждахме животите си, плановете и мечтите ни…придружени с коктейл в ръка.
Неделя е, а ние сме на спирката и чакаме бусчето да ни вземе и отведе до летището. Чувствата са смесени. Не ми се прибира. Оказа се, че градът успя да ме омагьоса, въпреки моите очаквания или по-скоро липса на такива. Сега вече знам. Сега вече разбирам, защо хората говорят толкова за него. Сега вече разбирам, че не са просто „преувеличени реклами” .
Лондон е град с много особена и обаятелна енергия, която те залива все повече и повече опознавайки го. Място, където коледният дух изпълва улиците месец преди самия празник. Лондон е град, който може да покаже и разкаже много истории. Тук, миналото и сегашното живеят в хармония и някъде между тях стои и чака къщата на Шерлок Хоумс на Бейкър Стрийт 221b.
